Див Рожков
или Церцис произхожда от Източното Средиземноморие. Не се препоръчва за градини с глинеста почва. Расте като висок храст, но бавно се превръща в овално дърво с височина около 4,5 м. Гроздовете от розови цветове се появяват по голите клони през май, преди да се отворят сърцевидните листа. Цветовете са последвани през юли от семенни червеникави шушулки.
Церцисът (Cercis), по-известен в България като Див рожков е род дърво или храст от семейство Бобови (Fabaceae).
Разпространен е главно в Средиземноморието, Северна Америка, Югоизточна и Източна Азия.
Видът е каулифлорен – цветовете излизат от ствола или от стари клонки, и по-късно се разлиства. В България се среща в диво състояние и се използва за парково озеленяване заради високата му декоративна стойност през целия вегетационен период.
Дървото достига до 12 м височина и 10 м ширина на короната. Клоните и стволът му имат почти черен цвят и са с изразени пукнатини по тях. Формата на листата му се определя като бъбрековидна или сърцевидна. Имат тъп връх. Горната им повърхност е оцветена в тъмно зелено, а долната има сивкав цвят. Разлистването се случва скоро след появата на първите цветове. На есен листната маса се обагря в приятен жълт цвят.
Цъфти в лилаво-розови или наситено розови цветове, разположени в снопчета от 3 до 8 на брой, без аромат. Наситено розовите цветове се произвеждат от растения на едногодишна възраст в края на пролетта. Прорастват направо върху ствола и клоните на дървото. Цветовете са годни за консумация, като имат сладко-кисел вкус. Цъфтежът се наблюдава през месеците март и април.
Дървото произвежда дълги, червеникаво-кафеви до червено-виолетови на цвят, плоски шушулки, които висят вертикално, с разположени в тях семена. Семената имат твърда обвивка, тъмно кафяв цвят и наброяват от 8 до 10 в една шушулка.
